Бюджетът на Асен Василев и „Промяната“ се засили към бездната
На първи март България към този момент с бюджетен недостиг. 250 милиона лв. на алено при остатък от 713 милиона в края на предишния февруари. Само за два месеца утежняването на фискалната обстановка по отношение на предходната година стига съвсем милиард лв., оповестява Министерство на финансите. И това е надалеч преди страната да е почнала да харчи на цялостни обороти.
За последно аномалии годината да стартира на алено, имаше при възобновяване от международната финансова рецесия и депресията, която първото държавно управление на ГЕРБ провокира. Но тук по-важното е друго – както през 2009 и 2010, през днешния ден следим изкривяване на хода на икономическото развиване. Сега то се случва в условия на твърди разноски, които доста мъчно могат да се понижат и алтернативата пред всеки, който ръководи, ще бъде да си навлече ли социална ненавист, спирайки някакви пари, или да обрече обществото на половин десетилетие със свръхдефицити и заеми за десетки милиарди.
Това е резултатът от прехваленото повдигане на пенсиите, с което Кирил Петков и Асен Василев не стопират да се пъчат. Когато предишния август служебният финансов министър Росица Велкова изясни, че без да се вършат каквито и да било политики, тази година ще стигнем недостиг от 11 милиарда лв., Василев се присмя и допусна, че страната ще дава пари на „ Лукойл “.
Какво обаче ни демонстрира разбивката на недостига? Всеки от първите два месеца на годината разноските за пенсии са с 350 млн. лева повече от миналогодишните по това време (преди бюджета на Василев). И както предвижда финансовото министерство, за 12 месеца, това ще коства на страната 4.2 милиарда лв. повече разноски. Допълнителните разноски за заплати са по 200 млн. лева на месец, което за година прави 2.4 милиарда лева повече. Отново, както предвижда финансовото министерство.
За януари, към който има подробни данни се вижда, че настоящите нелихвени разноски (те включват пенсиите и заплатите, само че и други плащания) порастват с 900 млн. лева по отношение на предишния януари. И тъй като това са харчовете с непрекъснат темперамент, може да се допусна, че на годишна база нарастването им ще е към 11 милиарда лв.. Към тях единствено можем да прибавим разноските за вложения.
Не тълкуванията, данните на Министерство на финансите оборват изцяло изказванията на Асен Василев и Кирил Петков, че не са нараснали разноските. Увеличили са ги и за момента главен фактор, раздуващ недостига, са точно техните политики. Единствено остава да проследим дали стопанската система ще нарасне с най-малко 15-20 милиарда лв., с цел да обезпечи спомагателни доходи, както Василев твърдеше. Поне първото тримесечие, знаци за нещо такова няма да забележим.
Ако перифразираме лапсуса на Кирил Петков, че е настъпило време разделно и би трябвало да се сплотяваме, бюджетните данни на Министерство на финансите демонстрират, че навлизаме в рисков пътен сектор, само че лидерът ни приканва да разкопчаем защитните колани.
Преди 13 години, при започване на април 2010 година към този момент починалият Ваньо Танов в качеството на му на митнически шеф показа по какъв начин вървят приходите от акцизи. Още към първото тримесечие имаше несъблюдение на събраните акцизи от цигари с 400 млн. лева Когато го попитах не се ли тормози, че до края на годината неизпълнението може да надвиши милиард, той отговори, че е тъпанарско да се вършат екстраполации. Само 50 дни по-късно, шефът му Симеон Дянков внесе план за актуализация на бюджета, в който прогнозата за приходите от акцизи на цигари бе понижена с 1.1 милиард лв..
Та толкоз за съперниците на екстраполациите. В тази публикация се екстраполират единствено закрепените разноски, тези, от които не може да се избяга. Дали ще си простреляме стопанската система в крайници и ще спрем да вършим вложения, както опита „ Продължаваме промяната “, е въпрос на избор. Също е въпрос на избор по какъв начин да посрещнем идващите години на свръхдефицити.
Има обаче някои неща, за които би трябвало да си дадем сметка.Няма да има еврозона в обозримото бъдеще.Трябва да държим отговорност на всеки, който в този миг продължава да приказва за нея. Това е мятане на прахуляк в очите, с което се крие трагичното положение на обществените ни финанси. Или може би Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов си представяха че тази година към този момент ще сме в еврозоната и ще могат умерено да харчат валутните запаси на борда. И за това би трябвало да им държим сметка.
Ще има свръхдефицити и тегления на десетки милиарди заеми.Траекторията, по която вървим, заложиха от „ Продължаваме промяната “ благодарение на Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
За последно аномалии годината да стартира на алено, имаше при възобновяване от международната финансова рецесия и депресията, която първото държавно управление на ГЕРБ провокира. Но тук по-важното е друго – както през 2009 и 2010, през днешния ден следим изкривяване на хода на икономическото развиване. Сега то се случва в условия на твърди разноски, които доста мъчно могат да се понижат и алтернативата пред всеки, който ръководи, ще бъде да си навлече ли социална ненавист, спирайки някакви пари, или да обрече обществото на половин десетилетие със свръхдефицити и заеми за десетки милиарди.
Това е резултатът от прехваленото повдигане на пенсиите, с което Кирил Петков и Асен Василев не стопират да се пъчат. Когато предишния август служебният финансов министър Росица Велкова изясни, че без да се вършат каквито и да било политики, тази година ще стигнем недостиг от 11 милиарда лв., Василев се присмя и допусна, че страната ще дава пари на „ Лукойл “.
Какво обаче ни демонстрира разбивката на недостига? Всеки от първите два месеца на годината разноските за пенсии са с 350 млн. лева повече от миналогодишните по това време (преди бюджета на Василев). И както предвижда финансовото министерство, за 12 месеца, това ще коства на страната 4.2 милиарда лв. повече разноски. Допълнителните разноски за заплати са по 200 млн. лева на месец, което за година прави 2.4 милиарда лева повече. Отново, както предвижда финансовото министерство.
За януари, към който има подробни данни се вижда, че настоящите нелихвени разноски (те включват пенсиите и заплатите, само че и други плащания) порастват с 900 млн. лева по отношение на предишния януари. И тъй като това са харчовете с непрекъснат темперамент, може да се допусна, че на годишна база нарастването им ще е към 11 милиарда лв.. Към тях единствено можем да прибавим разноските за вложения.
Не тълкуванията, данните на Министерство на финансите оборват изцяло изказванията на Асен Василев и Кирил Петков, че не са нараснали разноските. Увеличили са ги и за момента главен фактор, раздуващ недостига, са точно техните политики. Единствено остава да проследим дали стопанската система ще нарасне с най-малко 15-20 милиарда лв., с цел да обезпечи спомагателни доходи, както Василев твърдеше. Поне първото тримесечие, знаци за нещо такова няма да забележим.
Ако перифразираме лапсуса на Кирил Петков, че е настъпило време разделно и би трябвало да се сплотяваме, бюджетните данни на Министерство на финансите демонстрират, че навлизаме в рисков пътен сектор, само че лидерът ни приканва да разкопчаем защитните колани.
Преди 13 години, при започване на април 2010 година към този момент починалият Ваньо Танов в качеството на му на митнически шеф показа по какъв начин вървят приходите от акцизи. Още към първото тримесечие имаше несъблюдение на събраните акцизи от цигари с 400 млн. лева Когато го попитах не се ли тормози, че до края на годината неизпълнението може да надвиши милиард, той отговори, че е тъпанарско да се вършат екстраполации. Само 50 дни по-късно, шефът му Симеон Дянков внесе план за актуализация на бюджета, в който прогнозата за приходите от акцизи на цигари бе понижена с 1.1 милиард лв..
Та толкоз за съперниците на екстраполациите. В тази публикация се екстраполират единствено закрепените разноски, тези, от които не може да се избяга. Дали ще си простреляме стопанската система в крайници и ще спрем да вършим вложения, както опита „ Продължаваме промяната “, е въпрос на избор. Също е въпрос на избор по какъв начин да посрещнем идващите години на свръхдефицити.
Има обаче някои неща, за които би трябвало да си дадем сметка.Няма да има еврозона в обозримото бъдеще.Трябва да държим отговорност на всеки, който в този миг продължава да приказва за нея. Това е мятане на прахуляк в очите, с което се крие трагичното положение на обществените ни финанси. Или може би Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов си представяха че тази година към този момент ще сме в еврозоната и ще могат умерено да харчат валутните запаси на борда. И за това би трябвало да им държим сметка.
Ще има свръхдефицити и тегления на десетки милиарди заеми.Траекторията, по която вървим, заложиха от „ Продължаваме промяната “ благодарение на Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ